Apr 11, 2006, 1:56 AM

Изгубих те! 

  Poetry
1001 0 3
Защо си мисля, че умирам?
Защо сънувам пак кошмар?
Защо съдбата си презирам?
Защо не вярвах, че си дар?

За мен ти бе безценен-
единствен и незаменим.
С теб животът беше ценен
и всеки миг незабравим.

Но изгубих те и ме боли,
че вината е изцяло моя!
И въпреки искрените ми сълзи
пътят ми се раздели от твоя!

Че ме обичаш ти повярвах.
Че ме искаш осъзнах.
Времето си с теб прекарвах
и накрая аз прозрях.

Ти бе единственият мъж,
с когото се чувствах защитена.
За мен ти беше капка дъжд,
в която бях потопена!

Ти бе слънцето, а аз луната.
Ти бе почвата, а аз цветята.
Ти бе огънят, а аз водата.
Ти беше смехът, а аз бях тъгата.

Ти си всичко, от което
аз истински се нуждая.
Ти си всичко, за което
в момента плача и мечтая!

Посветено на С.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви!
    Много се радвам, че оценявате това, което съм написала!
    Наистина има чувства, ... чувства, които ме дадоха колкото щастие, толкова и болка...
  • На мен също ми допада.Харесват ми неша ,в които виждам истина.В това стихотворение наистина има излято чувство или поне аз така го намирам 6!
  • Много е хубава, но и тъжно...6
Random works
: ??:??