brunetkata_ (Хриси Димитрова)
37 134
11 апр. 2006 г., 01:56

Изгубих те! 

  Поэзия
1002 0 3
Защо си мисля, че умирам?
Защо сънувам пак кошмар?
Защо съдбата си презирам?
Защо не вярвах, че си дар?

За мен ти бе безценен-
единствен и незаменим.
С теб животът беше ценен
и всеки миг незабравим.

Но изгубих те и ме боли,
че вината е изцяло моя!
И въпреки искрените ми сълзи
пътят ми се раздели от твоя!

Че ме обичаш ти повярвах.
Че ме искаш осъзнах.
Времето си с теб прекарвах
и накрая аз прозрях.

Ти бе единственият мъж,
с когото се чувствах защитена.
За мен ти беше капка дъжд,
в която бях потопена!

Ти бе слънцето, а аз луната.
Ти бе почвата, а аз цветята.
Ти бе огънят, а аз водата.
Ти беше смехът, а аз бях тъгата.

Ти си всичко, от което
аз истински се нуждая.
Ти си всичко, за което
в момента плача и мечтая!

Посветено на С.

© Хриси Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви!
    Много се радвам, че оценявате това, което съм написала!
    Наистина има чувства, ... чувства, които ме дадоха колкото щастие, толкова и болка...
  • На мен също ми допада.Харесват ми неша ,в които виждам истина.В това стихотворение наистина има излято чувство или поне аз така го намирам 6!
  • Много е хубава, но и тъжно...6
Предложения
: ??:??