8 may 2014, 22:40

Изгубихме се 

  Poesía » Filosófica
659 0 7

Изгубихме се в редовете на живота

като читател между страници на книга,

прочетена, но някак неразбрана

и изтълкувана в погрешната посока

със болката, че нещо не достига...

 

Изгубихме се в търсене на себе си,

но в образ чужд и доста непривичен.

Далеч от топлото нашепване в сърцето,

че няма друг по усет идентичен

на призива ни спуснат от небето...

 

Изгубихме се с цел да се намерим

като читател дешифрирал сам сюжета

към края на житейската поема.

Достигнал мъдростта на вековете:

"Да бъдеш себе си е избор, не дилема".

    

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някой явно е имал проблем с тълкуването Не се кОси Ивка, думите никой не може да ни ги вземе. А твоите достигнаха до мен. Много стойностен е този ти стих.
  • Харесах! Цял живот се губим!
  • Споделям мнението на Чо!

    Пътят към Себе си е труден, но си заслужава...

    Поздрав, Иве!
  • Благодаря, Младене. Сърдечни поздрави и от мен.
    Краси, благодаря за хубавите думи.
    Много си прав, Христов. Изключително ми допадна коментара ти.
  • В лабиринта от пътища за никъде е и онзи, който ще е и пътят към нас самите. Въпросът е в мъдрия избор!
    Поздрав, Ивелина!
  • Дълбоки и мъдри, милостиви думи за лутаниците човешки!
    Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение, Ивелина! Най-сърдечно те поздравявам. Паметни редове си оставила:

    "Изгубихме се с цел да се намерим
    като читател дешифрирал сам сюжета
    към края на житейската поема.
    Достигнал мъдростта на вековете:
    "Да бъдеш себе си е избор, не дилема"."

    Сърдечен поздрав: Мисана
Propuestas
: ??:??