8.05.2014 г., 22:40

Изгубихме се

903 0 7

Изгубихме се в редовете на живота

като читател между страници на книга,

прочетена, но някак неразбрана

и изтълкувана в погрешната посока

със болката, че нещо не достига...

 

Изгубихме се в търсене на себе си,

но в образ чужд и доста непривичен.

Далеч от топлото нашепване в сърцето,

че няма друг по усет идентичен

на призива ни спуснат от небето...

 

Изгубихме се с цел да се намерим

като читател дешифрирал сам сюжета

към края на житейската поема.

Достигнал мъдростта на вековете:

"Да бъдеш себе си е избор, не дилема".

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой явно е имал проблем с тълкуването Не се кОси Ивка, думите никой не може да ни ги вземе. А твоите достигнаха до мен. Много стойностен е този ти стих.
  • Харесах! Цял живот се губим!
  • Споделям мнението на Чо!

    Пътят към Себе си е труден, но си заслужава...

    Поздрав, Иве!
  • Благодаря, Младене. Сърдечни поздрави и от мен.
    Краси, благодаря за хубавите думи.
    Много си прав, Христов. Изключително ми допадна коментара ти.
  • В лабиринта от пътища за никъде е и онзи, който ще е и пътят към нас самите. Въпросът е в мъдрия избор!
    Поздрав, Ивелина!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...