Изгубихме се

Поэзия » Философская

899 0 7

Изгубихме се в редовете на живота

като читател между страници на книга,

прочетена, но някак неразбрана

и изтълкувана в погрешната посока

със болката, че нещо не достига...

Изгубихме се в търсене на себе си,

но в образ чужд и доста непривичен.

Далеч от топлото нашепване в сърцето,

че няма друг по усет идентичен

на призива ни спуснат от небето...

Изгубихме се с цел да се намерим

като читател дешифрирал сам сюжета

към края на житейската поема.

Достигнал мъдростта на вековете:

"Да бъдеш себе си е избор, не дилема".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

djudjii (Жанет Велкова)

Някой явно е имал проблем с тълкуването Не се кОси Ивка, думите никой не може да ни ги вземе. А твоите достигнаха до мен. Много стойностен е този ти стих.

2014-05-17T10:53:09+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах! Цял живот се губим!

2014-05-15T22:59:37+03:00
Sanvali (Санвали)

Споделям мнението на Чо!

Пътят към Себе си е труден, но си заслужава...

Поздрав, Иве!

2014-05-09T19:16:06+03:00
iverado (Ивелина Георгиева)

Благодаря, Младене. Сърдечни поздрави и от мен.
Краси, благодаря за хубавите думи.
Много си прав, Христов. Изключително ми допадна коментара ти.

2014-05-09T18:25:54+03:00
oksimoron (Христов)

В лабиринта от пътища за никъде е и онзи, който ще е и пътят към нас самите. Въпросът е в мъдрия избор!
Поздрав, Ивелина!

2014-05-09T17:55:37+03:00