17 mar 2020, 20:42

Изгубихме ума, сън, апетит

663 0 0

                                 Някакъв мерзавец,

                                 но дали е китаец,

                                 от незнаен град

                                 тая гад

                                 изпрати ни чума,

                                 та изгубихме ума,

                                 сън, апетит

                                 от сатаната скрит

                                 във въздуха, храната,

                                 или някъде из страната!

        

                                 С маски на устата,

                                 скрити зад вратата

                                 на нашите домове,

                                 ходим като плъхове

                                 напред- назад, малцина

                                до аптека или магазина!

       

                                Дали с тоз коронован цар,

                                на всички вируси господар,

                                да изпита човеците е решил

                                Тоз, който света е сътворил?

                                Дали от вселената безкрайна

                                изпратил е оръжието тайно

                                за да забави бързия ход

                                на заслепения, възгордял се род,

                                забравил правилото ценно,

                                че всичко е преходно,

                                всичко е тленно...

                                Да спре навсякъде войната,

                                човеците да стъпят здраво на земята,

                                да им посочи пътя на смирение,

                                път на обич и уважение!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...