17 мар. 2020 г., 20:42

Изгубихме ума, сън, апетит

667 0 0

                                 Някакъв мерзавец,

                                 но дали е китаец,

                                 от незнаен град

                                 тая гад

                                 изпрати ни чума,

                                 та изгубихме ума,

                                 сън, апетит

                                 от сатаната скрит

                                 във въздуха, храната,

                                 или някъде из страната!

        

                                 С маски на устата,

                                 скрити зад вратата

                                 на нашите домове,

                                 ходим като плъхове

                                 напред- назад, малцина

                                до аптека или магазина!

       

                                Дали с тоз коронован цар,

                                на всички вируси господар,

                                да изпита човеците е решил

                                Тоз, който света е сътворил?

                                Дали от вселената безкрайна

                                изпратил е оръжието тайно

                                за да забави бързия ход

                                на заслепения, възгордял се род,

                                забравил правилото ценно,

                                че всичко е преходно,

                                всичко е тленно...

                                Да спре навсякъде войната,

                                човеците да стъпят здраво на земята,

                                да им посочи пътя на смирение,

                                път на обич и уважение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....