17.03.2020 г., 20:42

Изгубихме ума, сън, апетит

660 0 0

                                 Някакъв мерзавец,

                                 но дали е китаец,

                                 от незнаен град

                                 тая гад

                                 изпрати ни чума,

                                 та изгубихме ума,

                                 сън, апетит

                                 от сатаната скрит

                                 във въздуха, храната,

                                 или някъде из страната!

        

                                 С маски на устата,

                                 скрити зад вратата

                                 на нашите домове,

                                 ходим като плъхове

                                 напред- назад, малцина

                                до аптека или магазина!

       

                                Дали с тоз коронован цар,

                                на всички вируси господар,

                                да изпита човеците е решил

                                Тоз, който света е сътворил?

                                Дали от вселената безкрайна

                                изпратил е оръжието тайно

                                за да забави бързия ход

                                на заслепения, възгордял се род,

                                забравил правилото ценно,

                                че всичко е преходно,

                                всичко е тленно...

                                Да спре навсякъде войната,

                                човеците да стъпят здраво на земята,

                                да им посочи пътя на смирение,

                                път на обич и уважение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...