5 oct 2008, 14:44

Изгубилият

  Poesía » Otra
1.3K 0 21
„Не е свободен нямащият. Боже -
изгубилият всичко
е свободен.”

Мая Дългъчева

Аз имах! Необмислен кислород
до пълното отвинтване на въздух.
Отключено пространство. Колело
с най-лъснатите спици. Много дълго

със вятъра играеше на шах.
Подреждаше мечти и... километри.
Но тънката му гума остаря.
От писъка остана само шепот.

Аз имах! Неоправено легло
до пълната подмяна на дъските.
Отключено туптене. За живот,
от който неразкритото отлита.

И, Боже, ако всичко отлети,
изпразнено до кръв... като утроба,
сама ще се зашия. Та нали
изгубилият всичко е свободен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...