5 oct 2008, 14:44

Изгубилият

  Poesía » Otra
1.3K 0 21
„Не е свободен нямащият. Боже -
изгубилият всичко
е свободен.”

Мая Дългъчева

Аз имах! Необмислен кислород
до пълното отвинтване на въздух.
Отключено пространство. Колело
с най-лъснатите спици. Много дълго

със вятъра играеше на шах.
Подреждаше мечти и... километри.
Но тънката му гума остаря.
От писъка остана само шепот.

Аз имах! Неоправено легло
до пълната подмяна на дъските.
Отключено туптене. За живот,
от който неразкритото отлита.

И, Боже, ако всичко отлети,
изпразнено до кръв... като утроба,
сама ще се зашия. Та нали
изгубилият всичко е свободен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...