Oct 5, 2008, 2:44 PM

Изгубилият

  Poetry » Other
1.3K 0 21
„Не е свободен нямащият. Боже -
изгубилият всичко
е свободен.”

Мая Дългъчева

Аз имах! Необмислен кислород
до пълното отвинтване на въздух.
Отключено пространство. Колело
с най-лъснатите спици. Много дълго

със вятъра играеше на шах.
Подреждаше мечти и... километри.
Но тънката му гума остаря.
От писъка остана само шепот.

Аз имах! Неоправено легло
до пълната подмяна на дъските.
Отключено туптене. За живот,
от който неразкритото отлита.

И, Боже, ако всичко отлети,
изпразнено до кръв... като утроба,
сама ще се зашия. Та нали
изгубилият всичко е свободен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....