31 may 2013, 11:27

Изход*

  Poesía » Otra
717 0 10

Изход*

 

хора и думички

фрази на път

мъкнат в торбичките

своята скръб

пламъче парва я

капва сълза

плахо целува я

с обич свещта

стапя се залезът

в нечия длан

кой ли би пожелал

да е все сам

в храма на страстите

в тъмната нощ

кой ли би издържал

все да е лош

молят се устните

плаче светът

тясно е прясно е

и все боли

всеки срам нещо там

свое брои

прошката тихичко

шепне: ела

щастие среща се

сред обичта

изгревът ражда се

път предстои

може би някъде

чакан си ти

 

* изход=вход

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...