31.05.2013 г., 11:27

Изход*

720 0 10

Изход*

 

хора и думички

фрази на път

мъкнат в торбичките

своята скръб

пламъче парва я

капва сълза

плахо целува я

с обич свещта

стапя се залезът

в нечия длан

кой ли би пожелал

да е все сам

в храма на страстите

в тъмната нощ

кой ли би издържал

все да е лош

молят се устните

плаче светът

тясно е прясно е

и все боли

всеки срам нещо там

свое брои

прошката тихичко

шепне: ела

щастие среща се

сред обичта

изгревът ражда се

път предстои

може би някъде

чакан си ти

 

* изход=вход

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...