31 мая 2013 г., 11:27

Изход*

712 0 10

Изход*

 

хора и думички

фрази на път

мъкнат в торбичките

своята скръб

пламъче парва я

капва сълза

плахо целува я

с обич свещта

стапя се залезът

в нечия длан

кой ли би пожелал

да е все сам

в храма на страстите

в тъмната нощ

кой ли би издържал

все да е лош

молят се устните

плаче светът

тясно е прясно е

и все боли

всеки срам нещо там

свое брои

прошката тихичко

шепне: ела

щастие среща се

сред обичта

изгревът ражда се

път предстои

може би някъде

чакан си ти

 

* изход=вход

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...