May 31, 2013, 11:27 AM

Изход*

  Poetry » Other
718 0 10

Изход*

 

хора и думички

фрази на път

мъкнат в торбичките

своята скръб

пламъче парва я

капва сълза

плахо целува я

с обич свещта

стапя се залезът

в нечия длан

кой ли би пожелал

да е все сам

в храма на страстите

в тъмната нощ

кой ли би издържал

все да е лош

молят се устните

плаче светът

тясно е прясно е

и все боли

всеки срам нещо там

свое брои

прошката тихичко

шепне: ела

щастие среща се

сред обичта

изгревът ражда се

път предстои

може би някъде

чакан си ти

 

* изход=вход

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...