6 jun 2009, 10:43

Изкачване

  Poesía » Civil
1.2K 0 19

Изкачване

 

                  "Кой си ти? - попита го Дяволът."

                                                          Хр. Смирненски

 

 По стълбичката на успеха,

„облечен” във властта държавна,

 той сменя своята природа.

 Цървули и съдрана дреха

 захвърля, после незабавно

 облича се в последна мода

 и дава клетва пред народа.

 

 Препъвайки се в стъпалата,

 опори са му - ляво, дясно.

 В началото изглежда скромен.

 Не стигнал още и  средата,

 на всички вече става ясно:

 от клетвата му няма помен,

 тя просто е забравен спомен.

 

 Забравил скромните си братя,

 забравил и цървула скъсан,

 той крачи вече по-уверен,

 сменил жената и колата,

 сменил апартамента мръсен,

 той става горд и лицемерен

 и даже още по-модерен.

 

 На най-последното стъпало,

 дори и майка си забравил,

 от славата и от успеха,

 самозабравил се изцяло,

 на Господ вече той се прави!...

 Цървули и съдрана дреха

 ний помним, но каква утеха?!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Майсторе, за вечно актуалния стих!
  • Всичко си има цена.Печелиш целия свят - губиш душата си.(Мат.16:26)
  • По стълбата нагоре, но с цената на какво. Хубаво стихо, Краси! Високо стреляш...
  • За жалост е така...
  • Ние сме за бой!!!Щом не смеем да поставим в изходна позиция подобни наглеци...
    Харесах! Поздрав!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...