6 jun 2009, 10:43

Изкачване

  Poesía » Civil
1.2K 0 19

Изкачване

 

                  "Кой си ти? - попита го Дяволът."

                                                          Хр. Смирненски

 

 По стълбичката на успеха,

„облечен” във властта държавна,

 той сменя своята природа.

 Цървули и съдрана дреха

 захвърля, после незабавно

 облича се в последна мода

 и дава клетва пред народа.

 

 Препъвайки се в стъпалата,

 опори са му - ляво, дясно.

 В началото изглежда скромен.

 Не стигнал още и  средата,

 на всички вече става ясно:

 от клетвата му няма помен,

 тя просто е забравен спомен.

 

 Забравил скромните си братя,

 забравил и цървула скъсан,

 той крачи вече по-уверен,

 сменил жената и колата,

 сменил апартамента мръсен,

 той става горд и лицемерен

 и даже още по-модерен.

 

 На най-последното стъпало,

 дори и майка си забравил,

 от славата и от успеха,

 самозабравил се изцяло,

 на Господ вече той се прави!...

 Цървули и съдрана дреха

 ний помним, но каква утеха?!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Майсторе, за вечно актуалния стих!
  • Всичко си има цена.Печелиш целия свят - губиш душата си.(Мат.16:26)
  • По стълбата нагоре, но с цената на какво. Хубаво стихо, Краси! Високо стреляш...
  • За жалост е така...
  • Ние сме за бой!!!Щом не смеем да поставим в изходна позиция подобни наглеци...
    Харесах! Поздрав!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...