6.06.2009 г., 10:43

Изкачване

1.2K 0 19

Изкачване

 

                  "Кой си ти? - попита го Дяволът."

                                                          Хр. Смирненски

 

 По стълбичката на успеха,

„облечен” във властта държавна,

 той сменя своята природа.

 Цървули и съдрана дреха

 захвърля, после незабавно

 облича се в последна мода

 и дава клетва пред народа.

 

 Препъвайки се в стъпалата,

 опори са му - ляво, дясно.

 В началото изглежда скромен.

 Не стигнал още и  средата,

 на всички вече става ясно:

 от клетвата му няма помен,

 тя просто е забравен спомен.

 

 Забравил скромните си братя,

 забравил и цървула скъсан,

 той крачи вече по-уверен,

 сменил жената и колата,

 сменил апартамента мръсен,

 той става горд и лицемерен

 и даже още по-модерен.

 

 На най-последното стъпало,

 дори и майка си забравил,

 от славата и от успеха,

 самозабравил се изцяло,

 на Господ вече той се прави!...

 Цървули и съдрана дреха

 ний помним, но каква утеха?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Майсторе, за вечно актуалния стих!
  • Всичко си има цена.Печелиш целия свят - губиш душата си.(Мат.16:26)
  • По стълбата нагоре, но с цената на какво. Хубаво стихо, Краси! Високо стреляш...
  • За жалост е така...
  • Ние сме за бой!!!Щом не смеем да поставим в изходна позиция подобни наглеци...
    Харесах! Поздрав!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....