6 июн. 2009 г., 10:43

Изкачване

1.2K 0 19

Изкачване

 

                  "Кой си ти? - попита го Дяволът."

                                                          Хр. Смирненски

 

 По стълбичката на успеха,

„облечен” във властта държавна,

 той сменя своята природа.

 Цървули и съдрана дреха

 захвърля, после незабавно

 облича се в последна мода

 и дава клетва пред народа.

 

 Препъвайки се в стъпалата,

 опори са му - ляво, дясно.

 В началото изглежда скромен.

 Не стигнал още и  средата,

 на всички вече става ясно:

 от клетвата му няма помен,

 тя просто е забравен спомен.

 

 Забравил скромните си братя,

 забравил и цървула скъсан,

 той крачи вече по-уверен,

 сменил жената и колата,

 сменил апартамента мръсен,

 той става горд и лицемерен

 и даже още по-модерен.

 

 На най-последното стъпало,

 дори и майка си забравил,

 от славата и от успеха,

 самозабравил се изцяло,

 на Господ вече той се прави!...

 Цървули и съдрана дреха

 ний помним, но каква утеха?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, Майсторе, за вечно актуалния стих!
  • Всичко си има цена.Печелиш целия свят - губиш душата си.(Мат.16:26)
  • По стълбата нагоре, но с цената на какво. Хубаво стихо, Краси! Високо стреляш...
  • За жалост е така...
  • Ние сме за бой!!!Щом не смеем да поставим в изходна позиция подобни наглеци...
    Харесах! Поздрав!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...