Изказано
Какво обичаш в мен, се питам?
Нима с годините любов остана…
Ти си този, на когото аз разчитам,
но любовта ни пагубно поизостана…
Искаш ли сега да се пообзаложим,
че трепетните чувства ще се върнат?
Не вярваш, значи, искаш да отложим…
Но, вярвам аз, сърцата ще отвърнат!
Годините ни заедно са твърде много!
Така ли, смяташ, честно ли го мислиш?!
Поглеждаш ме почти без чувства, строго…
Нима не искаш ти да поразмислиш?!
Та аз във теб се влюбих, зная, помниш…
И ти обичаше ме, май съвсем до скоро…
Годините ли пак удобно ще припомниш?!
Та аз дете от теб мечтаех, второ…
Е, хубаво, тогава… Няма да се моля!
Любов обаче нужна ми е като глътка!
И знаеш ли какво? Ще имам силна воля
живота си да облека в любовна тръпка!
© Манипулирам Todos los derechos reservados