тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
20 jun 2008, 20:26

Изконно 

  Poesía » Filosófica
946 0 16
Миналото
             живее
                      в думите.

Бъдещето
             подпира
                        мечтите.
Лице
        разцъфва
                      в усмивка -
от силата
              на езика,
от музиката
              на думите,
от звуците
              на буквите...
И ставаш
             собствен
                          рупор,
в диалог
            тет а тет
                        с дума,
до смърт
            с вкус
                    да живееш,
да съчетаваш
                   букви
                          и шепот,
като
      вибриращо
                       ехо,
да чезнеш
              с тях
                    в безкрайност,
с преглътната
                 изповед
                            и тайна
на любов -
             сиреч изконно
                           предимство
и възможност
             за спасение -
                           единствена,
да обикнеш,
                да се покаеш...
С различни лица
                       изумяваш,
доказваш се
                 с разум,
                           неразумен...


              

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??