Изконно
Миналото
живее
в думите.
Бъдещето
подпира
мечтите.
Лице
разцъфва
в усмивка -
от силата
на езика,
от музиката
на думите,
от звуците
на буквите...
И ставаш
собствен
рупор,
в диалог
тет а тет
с дума,
до смърт
с вкус
да живееш,
да съчетаваш
букви
и шепот,
като
вибриращо
ехо,
да чезнеш
с тях
в безкрайност,
с преглътната
изповед
и тайна
на любов -
сиреч изконно
предимство
и възможност
за спасение -
единствена,
да обикнеш,
да се покаеш...
С различни лица
изумяваш,
доказваш се
с разум,
неразумен...
живее
в думите.
Бъдещето
подпира
мечтите.
Лице
разцъфва
в усмивка -
от силата
на езика,
от музиката
на думите,
от звуците
на буквите...
И ставаш
собствен
рупор,
в диалог
тет а тет
с дума,
до смърт
с вкус
да живееш,
да съчетаваш
букви
и шепот,
като
вибриращо
ехо,
да чезнеш
с тях
в безкрайност,
с преглътната
изповед
и тайна
на любов -
сиреч изконно
предимство
и възможност
за спасение -
единствена,
да обикнеш,
да се покаеш...
С различни лица
изумяваш,
доказваш се
с разум,
неразумен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
