20 июн. 2008 г., 20:26

Изконно

1.1K 0 16
Миналото
             живее
                      в думите.

Бъдещето
             подпира
                        мечтите.
Лице
        разцъфва
                      в усмивка -
от силата
              на езика,
от музиката
              на думите,
от звуците
              на буквите...
И ставаш
             собствен
                          рупор,
в диалог
            тет а тет
                        с дума,
до смърт
            с вкус
                    да живееш,
да съчетаваш
                   букви
                          и шепот,
като
      вибриращо
                       ехо,
да чезнеш
              с тях
                    в безкрайност,
с преглътната
                 изповед
                            и тайна
на любов -
             сиреч изконно
                           предимство
и възможност
             за спасение -
                           единствена,
да обикнеш,
                да се покаеш...
С различни лица
                       изумяваш,
доказваш се
                 с разум,
                           неразумен...


              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...