14 ene 2012, 19:39

Изкривена любов 

  Poesía
800 0 2

Изкривена любов


Някои казват ú съдба, други орис

или пък прокуда.

Аз вярвам единствено във любовта

и царството ú в мен царува.

 

Но що е туй любов - не зная

и не може да ми обясни...

ни майка ми със сълзи - признания,

ни опита на миналите дни!

 

Не е любов това с признанията,

да се кълнеш и да проклинаш.

Любов са наказанията -

да имаш, но да не достигаш.

 

Нима аз вярвам в идеал -

едва ли - идеали много...

Но този, който ми е дал

страданието, ме гледа строго.

 

Напомня ми, че трябва да призная:

Обичам много силно в този свят.

Но някой нарани ли ме, оставям...

идеала - и превръщам се във зло!

                               

© Александрина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??