Изкривена любов
Изкривена любов
Някои казват ú съдба, други орис
или пък прокуда.
Аз вярвам единствено във любовта
и царството ú в мен царува.
Но що е туй любов - не зная
и не може да ми обясни...
ни майка ми със сълзи - признания,
ни опита на миналите дни!
Не е любов това с признанията,
да се кълнеш и да проклинаш.
Любов са наказанията -
да имаш, но да не достигаш.
Нима аз вярвам в идеал -
едва ли - идеали много...
Но този, който ми е дал
страданието, ме гледа строго.
Напомня ми, че трябва да призная:
Обичам много силно в този свят.
Но някой нарани ли ме, оставям...
идеала - и превръщам се във зло!
© Александрина Георгиева All rights reserved.
