Кога ще свърши моето изкупление,
краят за мен вече е изкушение,
целия си живот живея в заточение,
но не на остров,
а на онзи греховен мост,
където сама стоя
и чакам за нещо да се захвана,
без отново надолу да падна.
Падението е огромно, пагубно,
морето под мен е лудо, бурно,
отнася ме, завихря...
И уж към свободата тръгвам,
ала уви - на нов мост греховен се лутам..
Кога ще свърши моето изкупление,
което ми е толкова непознато,
толкова болезнено,
страшно,
ужасно...
С живота ли се боря, или със себе си?!
С неизкупените грехове от минали дни,
ала мен трудно нещо ще ме сломи,
макар и в трудност да бъда,
аз отново ще пребъда.
Проклятието на изкуплението -
и него обичам, то е част от мен,
част от несъвършен човек.
Кога ще свърши моето изкупление
и ще живея с друго заточение?