Apr 18, 2024, 11:24 AM

Изкупление

  Poetry » Other
489 0 0

Кога ще свърши моето изкупление,
краят за мен вече е изкушение,
целия си живот живея в заточение,
но не на остров,
а на онзи греховен мост,
където сама стоя
и чакам за нещо да се захвана,
без отново надолу да падна.
Падението е огромно, пагубно,
морето под мен е лудо, бурно,
отнася ме, завихря...
И уж към свободата тръгвам,
ала уви - на нов мост греховен се лутам..
Кога ще свърши моето изкупление,
което ми е толкова непознато,
толкова болезнено,
страшно,
ужасно...
С живота ли се боря, или със себе си?!
С неизкупените грехове от минали дни,
ала мен трудно нещо ще ме сломи,
макар и в трудност да бъда,
аз отново ще пребъда.
Проклятието на изкуплението -
и него обичам, то е част от мен,
част от несъвършен човек.
Кога ще свърши моето изкупление
и ще живея с друго заточение?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Компанска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...