ananel (Нелиса)
77 4176
16 jun 2012, 22:37

Изкушения 

  Poesía » Otra
1090 0 17

 

                     ИЗКУШЕНИЯ       

Изповед на един съвременен светец

 

 

                            Почти по Смирненски

 

 

Не отидох на гости на стария дявол.

Не опитах абсента му. С поглед зелен

той пронизваше други. А аз като плява

разпилявах живота си ден подир ден.

 

Ангел божи не ми се яви пред очите.

Нито ярка звезда. Ни звънец иззвъня.

Уж будувах със болни, но все не разчитах

и един зарад мене да си губи съня.

 

Равновесие пазех с разперени длани.

Позалитвах, та даже  и паднах – в калта.

Натежа по крилата, полепна и с рани

от отръскване ядно сдоби се плътта.   

 

После язвите бавно със сол се покриха...

Днес не мога дори и насън да летя.

За вкуса на абсента... не ща да се питам

и “Дали ако бях...?” смело тъпча с пета.

 

Но въпросът е жив и от време на време
като червей прогризва пътечка в ума
и душата смутено по нея поема,
и наздравица синя* си вдига сама...

 

 

* като абсент

 

 

 

 

© Нелиса Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??