Изкушения
ИЗКУШЕНИЯ
Изповед на един съвременен светец
Почти по Смирненски
Не отидох на гости на стария дявол.
Не опитах абсента му. С поглед зелен
той пронизваше други. А аз като плява
разпилявах живота си ден подир ден.
Ангел божи не ми се яви пред очите.
Нито ярка звезда. Ни звънец иззвъня.
Уж будувах със болни, но все не разчитах
и един зарад мене да си губи съня.
Равновесие пазех с разперени длани.
Позалитвах, та даже и паднах – в калта.
Натежа по крилата, полепна и с рани
от отръскване ядно сдоби се плътта.
После язвите бавно със сол се покриха...
Днес не мога дори и насън да летя.
За вкуса на абсента... не ща да се питам
и “Дали ако бях...?” смело тъпча с пета.
Но въпросът е жив и от време на време
като червей прогризва пътечка в ума
и душата смутено по нея поема,
и наздравица синя* си вдига сама...
* като абсент
© Нелиса All rights reserved.
Поздрави!
