Изкуството... (болест)
Измачкани са мислите –
зад тях клечи страхът.
Прегазват ги често артистите,
имунизирани срещу греха
и хукват след някой гадател
да питат: „Ще има ли сцена,
накрая на злостния век?
Непразна мисловна арена
на смахнат космичен зевзек
ли ще спонсорира театъра?”
Едва ли ще бие отбой
срещу корифея на бездарието,
надут махмурлясал плейбой –
прохъркал, тъкмо, пледоарията,
оголваща светските страсти.
На власт е отдавна династията,
завзела свещеното място,
обявила за порок причастията -
със смях - на зрителската каста.
. . .
Изкуството е хвърлено във кома,
държавата се влачи поругана,
воним от нихилизъм -
"Погрешна политика е избрана!"
А всъщност целият трагизъм...
е болната ни съвест...
и твърде много суета...
. . .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Агапея Полис Todos los derechos reservados
