12 jul 2021, 19:58

Излишък имам сигурно, на сол 

  Poesía » Otra
276 7 15

Вали, вали – дали порой не бе?
В очите облак търси си пролука,
а слънцето там, в лятното небе,
дърво и камък знойно ще пропука.

 

А днес дори самата съм сезон,
един такъв – ни есен, нито зима.
Валя си кротко тихо, а подслон
тъгата край камината ми има.

 

Да можеше сред този страшен пек,
съблякла би се котката отсреща.
И само аз така, на самотек,
си плача хей така, за нищо - нещо.

 

Излишък имам сигурно, на сол,
че инак знаеш – плач – не е за мене.
Какво че ти си ходиш полугол?
Ще стъкна огън, че светът студен е.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??