Излишък имам сигурно, на сол
Вали, вали – дали порой не бе?
В очите облак търси си пролука,
а слънцето там, в лятното небе,
дърво и камък знойно ще пропука.
А днес дори самата съм сезон,
един такъв – ни есен, нито зима.
Валя си кротко тихо, а подслон
тъгата край камината ми има.
Да можеше сред този страшен пек,
съблякла би се котката отсреща.
И само аз така, на самотек,
си плача хей така, за нищо - нещо.
Излишък имам сигурно, на сол,
че инак знаеш – плач – не е за мене.
Какво че ти си ходиш полугол?
Ще стъкна огън, че светът студен е.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
