6 feb 2007, 9:27

Измама

  Poesía
1.1K 0 1

Измама

 

Опитвам се, но не мога да забравя

онази нощ, в която бяхме двама.

Толкова красива и неземна беше тя,

че дори и не разбрах, че е лъжа.

 

Всички казваха ми да не вярвам в теб,

говореха, че си измамник и подлец.

И аз видях, че хората са прави,

но беше късно- ти вече ме измами.

 

Не ми е лесно да забравям

и в миналото всичко да заравям.

Но на измамниците не прощавам

и втори шанс на тях не давам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много болка, гняв и ярост струи от думите ти...?! Талантът ти е неоспорим...чувствата от това стихотворение заразяват читателя му?! А точно това му е хубавото на поезията...да усетиш болката, така сякаш е твоя?! 6 от мен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...