6 feb 2007, 9:27

Измама 

  Poesía
799 0 1

Измама

 

Опитвам се, но не мога да забравя

онази нощ, в която бяхме двама.

Толкова красива и неземна беше тя,

че дори и не разбрах, че е лъжа.

 

Всички казваха ми да не вярвам в теб,

говореха, че си измамник и подлец.

И аз видях, че хората са прави,

но беше късно- ти вече ме измами.

 

Не ми е лесно да забравям

и в миналото всичко да заравям.

Но на измамниците не прощавам

и втори шанс на тях не давам.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много болка, гняв и ярост струи от думите ти...?! Талантът ти е неоспорим...чувствата от това стихотворение заразяват читателя му?! А точно това му е хубавото на поезията...да усетиш болката, така сякаш е твоя?! 6 от мен!
Propuestas
: ??:??