6.02.2007 г., 9:27

Измама

1K 0 1

Измама

 

Опитвам се, но не мога да забравя

онази нощ, в която бяхме двама.

Толкова красива и неземна беше тя,

че дори и не разбрах, че е лъжа.

 

Всички казваха ми да не вярвам в теб,

говореха, че си измамник и подлец.

И аз видях, че хората са прави,

но беше късно- ти вече ме измами.

 

Не ми е лесно да забравям

и в миналото всичко да заравям.

Но на измамниците не прощавам

и втори шанс на тях не давам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много болка, гняв и ярост струи от думите ти...?! Талантът ти е неоспорим...чувствата от това стихотворение заразяват читателя му?! А точно това му е хубавото на поезията...да усетиш болката, така сякаш е твоя?! 6 от мен!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...