6 февр. 2007 г., 09:27

Измама

1.1K 0 1

Измама

 

Опитвам се, но не мога да забравя

онази нощ, в която бяхме двама.

Толкова красива и неземна беше тя,

че дори и не разбрах, че е лъжа.

 

Всички казваха ми да не вярвам в теб,

говореха, че си измамник и подлец.

И аз видях, че хората са прави,

но беше късно- ти вече ме измами.

 

Не ми е лесно да забравям

и в миналото всичко да заравям.

Но на измамниците не прощавам

и втори шанс на тях не давам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много болка, гняв и ярост струи от думите ти...?! Талантът ти е неоспорим...чувствата от това стихотворение заразяват читателя му?! А точно това му е хубавото на поезията...да усетиш болката, така сякаш е твоя?! 6 от мен!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...