6 февр. 2007 г., 09:27

Измама

1.1K 0 1

Измама

 

Опитвам се, но не мога да забравя

онази нощ, в която бяхме двама.

Толкова красива и неземна беше тя,

че дори и не разбрах, че е лъжа.

 

Всички казваха ми да не вярвам в теб,

говореха, че си измамник и подлец.

И аз видях, че хората са прави,

но беше късно- ти вече ме измами.

 

Не ми е лесно да забравям

и в миналото всичко да заравям.

Но на измамниците не прощавам

и втори шанс на тях не давам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много болка, гняв и ярост струи от думите ти...?! Талантът ти е неоспорим...чувствата от това стихотворение заразяват читателя му?! А точно това му е хубавото на поезията...да усетиш болката, така сякаш е твоя?! 6 от мен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...