milanov1 (Иван Миланов Шопов)
69 0
5 jun 2009, 12:02

Измама 

  Poesía
806 0 4

В трънака расъл див, на воля,

ти спираш поглед оскърбен.

Животът сраснал е с неволи,

а дух и плът са в жалък плен.

 

Ръце, от нежност изтъкани,

протягаш ти със жаден зов.

В нощта на дръзките измами

прокрадва се дори любов.

 

Но дъжд размазва кал и пяна

и тръпне сводът ослепял.

Нощта ще падне, изтъкана

от нова мъка и печал.

 

Измамна нощ след ден без чувства,

измамен ден, измамен час.

А ти говориш за изкуство,

но с толкова изкуствен глас.

© Иван Миланов Шопов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много силен стих ! поздрави !
  • Видях те там където
    и дявола не стъпва, и не диша.
    Ах, как забравих само,
    че може да скрит в пазвата и да премижа.
    ...
    Каквото повикало, такова се обадило.
    Харесах!
  • Стихът ти днес е на моята честота!
    Почувствах го още по-силно!
    Благодаря!
  • всичко е в магията пленено
    звук и стон са забранени,
    но е истинско и безметежно,
    а защо накрая сме ранени?!
Propuestas
: ??:??