В трънака расъл див, на воля,
ти спираш поглед оскърбен.
Животът сраснал е с неволи,
а дух и плът са в жалък плен.
Ръце, от нежност изтъкани,
протягаш ти със жаден зов.
В нощта на дръзките измами
прокрадва се дори любов.
Но дъжд размазва кал и пяна
и тръпне сводът ослепял.
Нощта ще падне, изтъкана
от нова мъка и печал.
Измамна нощ след ден без чувства,
измамен ден, измамен час.
А ти говориш за изкуство,
но с толкова изкуствен глас.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
