В трънака расъл див, на воля,
ти спираш поглед оскърбен.
Животът сраснал е с неволи,
а дух и плът са в жалък плен.
Ръце, от нежност изтъкани,
протягаш ти със жаден зов.
В нощта на дръзките измами
прокрадва се дори любов.
Но дъжд размазва кал и пяна
и тръпне сводът ослепял.
Нощта ще падне, изтъкана
от нова мъка и печал.
Измамна нощ след ден без чувства,
измамен ден, измамен час.
А ти говориш за изкуство,
но с толкова изкуствен глас.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
