На Земята бялото не е цветът на любовта,
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила
и с пръст ни сочат пътя - да вървим.
Така че, падайки от най-високата скала,
всъщност да си мислим, че летим...
Ще ни намерят след време заровени в пръстта.
Ще открият, че измамният кръг е затворен.
В масов гроб за цяла една страна,
а отгоре тежък кръст, небрежно положен.