23.04.2008 г., 16:21 ч.
Измамен кръговрат
На Земята бялото не е цветът на любовта,
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила
и с пръст ни сочат пътя - да вървим.
Така че, падайки от най-високата скала,
всъщност да си мислим, че летим...
Ще ни намерят след време заровени в пръстта.
Ще открият, че измамният кръг е затворен.
В масов гроб за цяла една страна,
а отгоре тежък кръст, небрежно положен.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Солидарна съм с ria -керванът върви ли върви...
а кучетата подир него в рими лаят
докато паднат от скалата...
Поздрав за стиха и позицията! -
Леле...!
Не мога даже да изкоментирам! -
Кажи ми, какво мога да кажа освен за пореден път да си оставя възклицанията и спестените (излишни) думи !!!
...
пс: Малко предварително, но ...Цветни празници, бармах! Много здраве! -
Изтръпнах!
Много добър стих! -
Силно!!! Страхотно е!!!
-
Много силен стих!Прегръдки!
-
Много хора мислят като теб, но само с мислене не става...
Кучетата си лаят,. керванът си върви...
А, стихът е страхотен... -
Страшно ми стана!
Поздрав, Леонид! -
Ааа, кръстът въобще няма да е небрежно положен.Дялкат го, шлайфат го.Само чакат момента и много добре знаят къде точно ще го забодат.(освен ако мъртвеца не се събуди и вземе да направи нещо )... Та така, дори ние помагаме.Със зъби пилим ръбчетата на кръста(нашия собствен)... хаха...
-
Потръпнах...много истина има в стиха ти...
с обич, Леонид.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря на всички,които се отбиха!