23.04.2008 г., 16:21

Измамен кръговрат

921 0 11

На Земята бялото не е цветът на любовта,

а с него си прикриват Те следите,

които водят надълбоко в тъмните недра,

където Демони ни вадят със конец душите.

 

В умовете ни пришиват латексови крила

и с пръст ни сочат пътя - да вървим.

Така че, падайки от най-високата скала,

всъщност да си мислим, че летим...

 

Ще ни намерят след време заровени в пръстта.

Ще открият, че измамният кръг е затворен.

В масов гроб за цяла една страна,

а отгоре тежък кръст, небрежно положен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прави сте...за съжаление.Но ние тук се опитваме да пишем и затова изказваме позицията си по този начин.Все си мисля,какво ли щеше да е ако бяхме войници?
    Благодаря на всички,които се отбиха!
  • Солидарна съм с ria -керванът върви ли върви...
    а кучетата подир него в рими лаят
    докато паднат от скалата...

    Поздрав за стиха и позицията!
  • Леле...!
    Не мога даже да изкоментирам!
  • Кажи ми, какво мога да кажа освен за пореден път да си оставя възклицанията и спестените (излишни) думи !!!
    ...
    пс: Малко предварително, но ...Цветни празници, бармах! Много здраве!
  • Изтръпнах!
    Много добър стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...