3 may 2018, 23:59

Измамно щастие

  Poesía
648 2 3

Понякога тишината е тъй непонятна...!

Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,

строени за рапорт осъмват все по- вехти,

скрили в шепите си отминали спомени...

Призрачни къщи - самотни и клети,

руши ги времето а под руините,

горчивите спомени избледняват

и потъват в забрава...!

Измамно е щастието!

Няма ги хората!

А пустите улици - злокобно мълчат...

Дано някъде там в безкрая

в летописа на времето си спомнят за тях!

А утрото свежда очи да не видя сълзите му!

И дочува се екот...тишината догаря

там в изгрева някъде на бъдните дни...!

 

 

Катя Джамова

22.04.2018г

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младен и Стойчо благодаря ви за коментарите!

    Дочува се екот - това е викът на душата
    да променим този свят...затова и тишината догаря
    и има надежда за бъдните дни!Само трябва да чуем
    гласът на сърцето си и да бъдем силни...
    За да ни има, да оставим следа и да пребъдем като народ!
  • Тъжно,но мъдрост блика от руините на времето...
    Остава да разберем колко е преходно материалното.
    Поздравления за философските наблюдения,Катя!
  • Апокалиптично видение на едно настояще, което особено много ми импонира. Досега не си писала никога по този начин, Катя. Но повярвай ми - това е верният път. Поздравявам те!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...