Izumrudkata (Катя) Izumrudkata (Катя)
22 290
3 мая 2018 г., 23:59

Измамно щастие

647 2 3

Понякога тишината е тъй непонятна...!

Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,

строени за рапорт осъмват все по- вехти,

скрили в шепите си отминали спомени...

Призрачни къщи - самотни и клети,

руши ги времето а под руините,

горчивите спомени избледняват

и потъват в забрава...!

Измамно е щастието!

Няма ги хората!

А пустите улици - злокобно мълчат...

Дано някъде там в безкрая

в летописа на времето си спомнят за тях!

А утрото свежда очи да не видя сълзите му!

И дочува се екот...тишината догаря

там в изгрева някъде на бъдните дни...!

 

 

Катя Джамова

22.04.2018г

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Младен и Стойчо благодаря ви за коментарите!

    Дочува се екот - това е викът на душата
    да променим този свят...затова и тишината догаря
    и има надежда за бъдните дни!Само трябва да чуем
    гласът на сърцето си и да бъдем силни...
    За да ни има, да оставим следа и да пребъдем като народ!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Тъжно,но мъдрост блика от руините на времето...
    Остава да разберем колко е преходно материалното.
    Поздравления за философските наблюдения,Катя!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Апокалиптично видение на едно настояще, което особено много ми импонира. Досега не си писала никога по този начин, Катя. Но повярвай ми - това е верният път. Поздравявам те!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0