Izumrudkata (Катя)
22 290

3 мая 2018 г., 23:59

Измамно щастие

Поэзия

646 2 3

Понякога тишината е тъй непонятна...!

Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,

строени за рапорт осъмват все по- вехти,

скрили в шепите си отминали спомени...

Призрачни къщи - самотни и клети,

руши ги времето а под руините,

горчивите спомени избледняват

и потъват в забрава...!

Измамно е щастието!

Няма ги хората!

А пустите улици - злокобно мълчат...

Дано някъде там в безкрая

в летописа на времето си спомнят за тях!

А утрото свежда очи да не видя сълзите му!

И дочува се екот...тишината догаря

там в изгрева някъде на бъдните дни...!

Катя Джамова

22.04.2018г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Izumrudkata (Катя)

Младен и Стойчо благодаря ви за коментарите!

Дочува се екот - това е викът на душата
да променим този свят...затова и тишината догаря
и има надежда за бъдните дни!Само трябва да чуем
гласът на сърцето си и да бъдем силни...
За да ни има, да оставим следа и да пребъдем като народ!

2018-05-06T18:24:27+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Тъжно,но мъдрост блика от руините на времето...
Остава да разберем колко е преходно материалното.
Поздравления за философските наблюдения,Катя!

2018-05-04T09:24:17+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Апокалиптично видение на едно настояще, което особено много ми импонира. Досега не си писала никога по този начин, Катя. Но повярвай ми - това е верният път. Поздравявам те!

2018-05-04T00:52:09+03:00

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0