Измамно щастие
Понякога тишината е тъй непонятна...!
Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,
строени за рапорт осъмват все по- вехти,
скрили в шепите си отминали спомени...
Призрачни къщи - самотни и клети,
руши ги времето а под руините,
горчивите спомени избледняват
и потъват в забрава...!
Измамно е щастието!
Няма ги хората!
А пустите улици - злокобно мълчат...
Дано някъде там в безкрая
в летописа на времето си спомнят за тях!
А утрото свежда очи да не видя сълзите му!
И дочува се екот...тишината догаря
там в изгрева някъде на бъдните дни...!
Катя Джамова
22.04.2018г
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжно,но мъдрост блика от руините на времето...
Остава да разберем колко е преходно материалното.
Поздравления за философските наблюдения,Катя! -
Апокалиптично видение на едно настояще, което особено много ми импонира. Досега не си писала никога по този начин, Катя. Но повярвай ми - това е верният път. Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дочува се екот - това е викът на душата
да променим този свят...затова и тишината догаря
и има надежда за бъдните дни!Само трябва да чуем
гласът на сърцето си и да бъдем силни...
За да ни има, да оставим следа и да пребъдем като народ!