Понякога тишината е тъй непонятна...!
Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,
строени за рапорт осъмват все по- вехти,
скрили в шепите си отминали спомени...
Призрачни къщи - самотни и клети,
руши ги времето а под руините,
горчивите спомени избледняват
и потъват в забрава...!
Измамно е щастието!
Няма ги хората!
А пустите улици - злокобно мълчат...
Дано някъде там в безкрая ...