3.05.2018 г., 23:59

Измамно щастие

643 2 3

Понякога тишината е тъй непонятна...!

Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,

строени за рапорт осъмват все по- вехти,

скрили в шепите си отминали спомени...

Призрачни къщи - самотни и клети,

руши ги времето а под руините,

горчивите спомени избледняват

и потъват в забрава...!

Измамно е щастието!

Няма ги хората!

А пустите улици - злокобно мълчат...

Дано някъде там в безкрая

в летописа на времето си спомнят за тях!

А утрото свежда очи да не видя сълзите му!

И дочува се екот...тишината догаря

там в изгрева някъде на бъдните дни...!

 

 

Катя Джамова

22.04.2018г

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен и Стойчо благодаря ви за коментарите!

    Дочува се екот - това е викът на душата
    да променим този свят...затова и тишината догаря
    и има надежда за бъдните дни!Само трябва да чуем
    гласът на сърцето си и да бъдем силни...
    За да ни има, да оставим следа и да пребъдем като народ!
  • Тъжно,но мъдрост блика от руините на времето...
    Остава да разберем колко е преходно материалното.
    Поздравления за философските наблюдения,Катя!
  • Апокалиптично видение на едно настояще, което особено много ми импонира. Досега не си писала никога по този начин, Катя. Но повярвай ми - това е верният път. Поздравявам те!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...