30 mar 2022, 11:23  

Измислен рай 

  Poesía » Formas graves
215 1 4

Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
 сама си вярваш в ролята, човеко.

 

И чужди болки гледаш отдалеко,
фалшиви сълзи – трогната комай,
но знаеш, че вървиш и то напреко,
купуваш индулгенция – за рай.

 

А този рай измислен е съвсем,
защото нямаш ни любов, ни вяра
стремежът ти, към райския Едем,
пътеката към ада ще прокара.

 

Живееш бързо, алчна си, за тлен
капанът адски ти е отреден!

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??