Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко,
фалшиви сълзи – трогната комай,
но знаеш, че вървиш и то напреко,
купуваш индулгенция – за рай.
А този рай измислен е съвсем,
защото нямаш ни любов, ни вяра
стремежът ти, към райския Едем,
пътеката към ада ще прокара. ...