28 dic 2017, 19:56

Измислена

  Poesía
1.1K 13 18

Измислена съм като приказка,

пресякла пътя ти отдясно.

Отляво (трудно е за свикване)

потъпкано е и е тясно.

 

Несбъдната съм от прегъване,

на твърдост имам да се уча,

но пазех се и след разсъмване

изправях се за всеки случай.

 

Вълнá безбрежна, но атлазена,

отмивам пясъка в очите

и щурм пороен (недоказано)

над сушата наум се скитам.

 

До теб съм – мисълта невидима,

от зримото изстина много,

познаеш ли в съня очите ми,

долей в рисунъка им огън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти как разбра?! Всъщност пиша грозничко, но ме успокоиха, че нечетливият и разкривен почерк е присъщ за гениите хаха )
  • Чудно пишеш, сега те открих – великолепна!
  • Ха ха. Пак ме разсмя! Стенли, следващото ще го кръстя "У лево"
  • Тесните пътеки, водещи до лява цел, са най-красивото предизвикателство, Майчик!
    Яхвай вълната!
  • Благодаря, Еси
    Честита да е новата година на всички ви!
    Здраве, любов, берекет и много поводи за усмивки!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...