28 дек. 2017 г., 19:56

Измислена

1.1K 13 18

Измислена съм като приказка,

пресякла пътя ти отдясно.

Отляво (трудно е за свикване)

потъпкано е и е тясно.

 

Несбъдната съм от прегъване,

на твърдост имам да се уча,

но пазех се и след разсъмване

изправях се за всеки случай.

 

Вълнá безбрежна, но атлазена,

отмивам пясъка в очите

и щурм пороен (недоказано)

над сушата наум се скитам.

 

До теб съм – мисълта невидима,

от зримото изстина много,

познаеш ли в съня очите ми,

долей в рисунъка им огън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти как разбра?! Всъщност пиша грозничко, но ме успокоиха, че нечетливият и разкривен почерк е присъщ за гениите хаха )
  • Чудно пишеш, сега те открих – великолепна!
  • Ха ха. Пак ме разсмя! Стенли, следващото ще го кръстя "У лево"
  • Тесните пътеки, водещи до лява цел, са най-красивото предизвикателство, Майчик!
    Яхвай вълната!
  • Благодаря, Еси
    Честита да е новата година на всички ви!
    Здраве, любов, берекет и много поводи за усмивки!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...