28 дек. 2017 г., 19:56

Измислена 

  Поэзия
836 13 19

Измислена съм като приказка,

пресякла пътя ти отдясно.

Отляво (трудно е за свикване)

потъпкано е и е тясно.

 

Несбъдната съм от прегъване,

на твърдост имам да се уча,

но пазех се и след разсъмване

изправях се за всеки случай.

 

Вълнá безбрежна, но атлазена,

отмивам пясъка в очите

и щурм пороен (недоказано)

над сушата наум се скитам.

 

До теб съм – мисълта невидима,

от зримото изстина много,

познаеш ли в съня очите ми,

долей в рисунъка им огън.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??