Измислена
Измислена съм като приказка,
пресякла пътя ти отдясно.
Отляво (трудно е за свикване)
потъпкано е и е тясно.
Несбъдната съм от прегъване,
на твърдост имам да се уча,
но пазех се и след разсъмване
изправях се за всеки случай.
Вълнá безбрежна, но атлазена,
отмивам пясъка в очите
и щурм пороен (недоказано)
над сушата наум се скитам.
До теб съм – мисълта невидима,
от зримото изстина много,
познаеш ли в съня очите ми,
долей в рисунъка им огън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Всъщност пиша грозничко, но ме успокоиха, че нечетливият и разкривен почерк е присъщ за гениите хаха 
