Измислена съм като приказка,
пресякла пътя ти отдясно.
Отляво (трудно е за свикване)
потъпкано е и е тясно.
Несбъдната съм от прегъване,
на твърдост имам да се уча,
но пазех се и след разсъмване
изправях се за всеки случай.
Вълнá безбрежна, но атлазена,
отмивам пясъка в очите
и щурм пороен (недоказано)
над сушата наум се скитам.
До теб съм – мисълта невидима,
от зримото изстина много,
познаеш ли в съня очите ми,
долей в рисунъка им огън.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
Всъщност пиша грозничко, но ме успокоиха, че нечетливият и разкривен почерк е присъщ за гениите хаха )
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
