Измисленият свят все пак живее
Измисленият свят все пак живее
Животът ми от буря ли се скърши?
Едничък клон отчупен – заболя.
И беше огън птичата ни къща.
Сълза за миг звездите разлюля.
В стотици капки пламъче засвети.
Попиха го... но още ги зове...
Дърветата говорят на небето,
тревата, наранени ветрове.
Гора – от всеки кът душа извира,
в листата шепнат спомени и дни.
Страданието всекиго намира.
С вълната идват купища вълни.
Брегът ни още има много сили,
с горещия си допир ги теши.
Крилатите следи с нощта са мили
и слушат воя с мънички уши.
Не можем с теб да бъдем, не и още,
но страдащи са всички светове.
Една надежда слънцето разроши,
дъждът го реши вместо птици две.
Той няма сила мрака да изтрие,
но помни много повече от нас...
Вълните много трудно се събират.
Но срещнах теб и вече нямам аз.
Измисленият свят все пак живее
и имат дом безбройните съдби.
Дъждът си няма дом, но ни намери.
И цял духът в брега ни се разби.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
