limeruna (Йоана)
565 3355
28.07.2019 г., 19:55 ч.

Измисленият свят все пак живее 

  Поезия
594 7 11

Измисленият свят все пак живее
 

Животът ми от буря ли се скърши?
Едничък клон отчупен – заболя. 

И беше огън птичата ни къща. 
Сълза за миг звездите разлюля.  

 

В стотици капки пламъче засвети.  
Попиха го... но още ги зове...
Дърветата говорят на небето, 
тревата, наранени ветрове. 

 

Гора – от всеки кът душа извира, 
в листата шепнат спомени и дни. 
Страданието всекиго намира. 
С вълната идват купища вълни. 

 

Брегът ни още има много сили, 
с горещия си допир ги теши. 
Крилатите следи с нощта са мили

и слушат воя с мънички уши. 

 

Не можем с теб да бъдем, не и още, 
но страдащи са всички светове. 
Една надежда слънцето разроши, 
дъждът го реши вместо птици две.

 

Той няма сила мрака да изтрие, 
но помни много повече от нас... 
Вълните много трудно се събират. 
Но срещнах теб и вече нямам аз. 

 

Измисленият свят все пак живее
и имат дом безбройните съдби.
Дъждът си няма дом, но ни намери.
И цял духът в брега ни се разби.

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цвете, благодаря много!
  • Много ми хареса и искрено ме докосна! Поздрави!
  • Благодаря много! Поласкана съм от сравнението с Петя Дубарова, но не мисля, че има място за сравнение с нея. До 18 години аз много рядко пишех каквото и да било. Нейните стихове са написани именно в този период от живота ѝ, но уви - последният, единственият. Тя можеше да е жива сега и не ми се иска да говоря за нея, сякаш я разбирам. Но сега можеше да е написала още много стихове и сама да ми каже какво мисли за моето писане. И не обичам да скромнича, но не мисля, че съм на по-високо ниво от когото и да било. Когато човек пише, търси себе си, а в крайна сметка това е най-важното. А също и когато чете хубаво написани думи. Радвам се, че сте тук и споделяте.
  • "Измисленият свят все пак живее
    и имат дом безбройните съдби.
    Дъждът си няма дом, но ни намери.
    И цял духът в брега ни се разби."

    Прекрасен!
    Градацията буквално изригва в последния куплет!
  • И се връщам отново тук, за да споделя, че за да се пише такава поезия, когато си на възраст 22, означава само едно - дарба свише. И то голяма дарба! Аз си спомням първите ти стихове в този сайт, когато беше на 18. Направиха ми поразително впечатление. Тогава единствено аз ги забелязах и наблегнах на уникалността в тях. После, част от тях, бяха публикувани в алманах Поезия на издателство ,,Буквите,, Спомням си и една група автори, които обясняваха на всички, че твоето не е поезия и гневни искаха да те стъпчат. Времето доказа, че тяхното не е поезия, а рутинерство. Ти ще останеш в поезията, Йоана. Без да се налага да си пробиваш път с нокти и лакти. Като явление напомняш Петя Дубарова, но по скромното ми мнение - на по-високо ниво.
  • Пишеш със сърцето си, имаш много хубави метафорични находки и обличаш емоцията си в тях. Браво!
  • Докосваш с поезията си, Йоана!
  • Красиви стихове!
  • Напоследък страдам от някаква степен на депресия и сигурно ми се отразява. Умората влияе и на мислите. Но ще гледам да се поправям в бъдеще, и на мен ми липсва безметежното щастие, може би това е било. Поезията за мен винаги е била лекуване и в зависимост от състоянието, се лекувам по различен начин. Лекуване от недостатъчно ангажираност, лекуване от недостатъчно щастие. Споделям тук именно заради надеждата да докосна и да помогна по някакъв начин и на друга душа, ако има сходни проблеми с моите, или пък да я зарадвам, ако се радва от неща, от които и аз. Не мисля, че имам талант да докосвам човешката природа освен пречупвайки я през себе си и това, уви, обрича творбите ми на люшкане в различни стилове, някои по-полезни, красиви и т.н., други - не. Радвам се, когато нещичко ви хареса тук. Аз просто нямам талант да пиша винаги едно и също, но все пак, винаги влагам любов и обич. Много е хубаво в този сайт, защото можем да видим процеса на творене отблизо. Благодаря за милите мнения
  • Напоследък си много обрана!
    Липсват ми стихове с метафори-като разлистен дървар!
    Още го помня, а мина доста време!
    Но и така ми харесват творбити ти!
    Интересни и сякаш, в просъница си ги писала!
  • Попаднах в плен на тази красива образност, развихрила се поетично на фона на строга логическа издържаност на творбата:

    "Брегът ни още има много сили,
    с горещия си допир ги теши.
    Крилатите следи с нощта са мили
    и слушат воя с мънички уши. "

    Това: "...и слушат воя с мънички уши" е толкова прелестен образ, който единствено на теб може да хрумне, Йоана, както и "наранени ветрове" и "сълзата за миг разлюляла звездите"...

    "Не можем с теб да бъдем, не и още, но страдащи са всички светове.
    Една надежда слънцето разроши, дъждът го реши вместо птици две.
    Той няма сила мрака да изтрие, но помни много повече от нас...
    Вълните много трудно се събират. Но срещнах теб и вече нямам аз.
    Измисленият свят все пак живее и имат дом безбройните съдби.
    Дъждът си няма дом, но ни намери. И цял духът в брега ни се разби."

    Феноменални редове във феноменално стихотворение! Поклон!
Предложения
: ??:??