Животът ми от буря ли се скърши?
Едничък клон отчупен – заболя.
И беше огън птичата ни къща.
Сълза за миг звездите разлюля.
В стотици капки пламъче засвети.
Попиха го... но още ги зове...
Дърветата говорят на небето,
тревата, наранени ветрове.
Гора – от всеки кът душа извира,
в листата шепнат спомени и дни.
Страданието всекиго намира.
С вълната идват купища вълни. ...