Измисленият свят все пак живее

Поезия

742 7 11

Измисленият свят все пак живее

Животът ми от буря ли се скърши?
Едничък клон отчупен – заболя.

И беше огън птичата ни къща.
Сълза за миг звездите разлюля.

В стотици капки пламъче засвети.
Попиха го... но още ги зове...
Дърветата говорят на небето,
тревата, наранени ветрове.

Гора – от всеки кът душа извира,
в листата шепнат спомени и дни.
Страданието всекиго намира.
С вълната идват купища вълни.

Брегът ни още има много сили,
с горещия си допир ги теши.
Крилатите следи с нощта са мили

и слушат воя с мънички уши.

Не можем с теб да бъдем, не и още,
но страдащи са всички светове.
Една надежда слънцето разроши,
дъждът го реши вместо птици две.

Той няма сила мрака да изтрие,
но помни много повече от нас...
Вълните много трудно се събират.
Но срещнах теб и вече нямам аз.

Измисленият свят все пак живее
и имат дом безбройните съдби.
Дъждът си няма дом, но ни намери.
И цял духът в брега ни се разби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

Цвете, благодаря много!

2019-08-13T22:32:50+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много ми хареса и искрено ме докосна! Поздрави!

2019-08-13T22:18:52+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря много! Поласкана съм от сравнението с Петя Дубарова, но не мисля, че има място за сравнение с нея. До 18 години аз много рядко пишех каквото и да било. Нейните стихове са написани именно в този период от живота ѝ, но уви - последният, единственият. Тя можеше да е жива сега и не ми се иска да говоря за нея, сякаш я разбирам. Но сега можеше да е написала още много стихове и сама да ми каже какво мисли за моето писане. И не обичам да скромнича, но не мисля, че съм на по-високо ниво от когото и да било. Когато човек пише, търси себе си, а в крайна сметка това е най-важното. А също и когато чете хубаво написани думи. Радвам се, че сте тук и споделяте.

2019-07-29T10:15:52+03:00
palenka (П Антонова)

"Измисленият свят все пак живее
и имат дом безбройните съдби.
Дъждът си няма дом, но ни намери.
И цял духът в брега ни се разби."

Прекрасен!
Градацията буквално изригва в последния куплет!

2019-07-29T08:36:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

И се връщам отново тук, за да споделя, че за да се пише такава поезия, когато си на възраст 22, означава само едно - дарба свише. И то голяма дарба! Аз си спомням първите ти стихове в този сайт, когато беше на 18. Направиха ми поразително впечатление. Тогава единствено аз ги забелязах и наблегнах на уникалността в тях. После, част от тях, бяха публикувани в алманах Поезия на издателство ,,Буквите,, Спомням си и една група автори, които обясняваха на всички, че твоето не е поезия и гневни искаха да те стъпчат. Времето доказа, че тяхното не е поезия, а рутинерство. Ти ще останеш в поезията, Йоана. Без да се налага да си пробиваш път с нокти и лакти. Като явление напомняш Петя Дубарова, но по скромното ми мнение - на по-високо ниво.

2019-07-29T07:46:42+03:00