Измисленият свят все пак живее

Comments

• 

  limeruna (Йоана)

  Цвете, благодаря много!

  2019-08-13T22:32:50+03:00
• 

  ЦвететоБ (Цветето Б.)

  Много ми хареса и искрено ме докосна! Поздрави!

  2019-08-13T22:18:52+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Благодаря много! Поласкана съм от сравнението с Петя Дубарова, но не мисля, че има място за сравнение с нея. До 18 години аз много рядко пишех каквото и да било. Нейните стихове са написани именно в този период от живота ѝ, но уви - последният, единственият. Тя можеше да е жива сега и не ми се иска да говоря за нея, сякаш я разбирам. Но сега можеше да е написала още много стихове и сама да ми каже какво мисли за моето писане. И не обичам да скромнича, но не мисля, че съм на по-високо ниво от когото и да било. Когато човек пише, търси себе си, а в крайна сметка това е най-важното. А също и когато чете хубаво написани думи. Радвам се, че сте тук и споделяте.

  2019-07-29T10:15:52+03:00
• 

  palenka (П Антонова)

  "Измисленият свят все пак живее
  и имат дом безбройните съдби.
  Дъждът си няма дом, но ни намери.
  И цял духът в брега ни се разби."
  
  Прекрасен!
  Градацията буквално изригва в последния куплет!

  2019-07-29T08:36:50+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  И се връщам отново тук, за да споделя, че за да се пише такава поезия, когато си на възраст 22, означава само едно - дарба свише. И то голяма дарба! Аз си спомням първите ти стихове в този сайт, когато беше на 18. Направиха ми поразително впечатление. Тогава единствено аз ги забелязах и наблегнах на уникалността в тях. После, част от тях, бяха публикувани в алманах Поезия на издателство ,,Буквите,, Спомням си и една група автори, които обясняваха на всички, че твоето не е поезия и гневни искаха да те стъпчат. Времето доказа, че тяхното не е поезия, а рутинерство. Ти ще останеш в поезията, Йоана. Без да се налага да си пробиваш път с нокти и лакти. Като явление напомняш Петя Дубарова, но по скромното ми мнение - на по-високо ниво.

  2019-07-29T07:46:42+03:00